За позициите и всичко покрай тях

Тангра!

Хайде да поговорим за позициите. Те присъстват във всички детайли на нашата тренировъчна програма и, може би, са най-грешно разбраните от всички останали техники, форми и умения в арсенала на Сенките. Позициите на Сянката не са нещо накъсано и застинало в пространството, а живеят (и се зареждат с енергията ви) в зависимост от ситуацията в която се намирате. Казвам го, за да ви поясня отново и отново, че позиция не се заема без причина!

Командата да заемете определена позиция (положение в пространството) трябва да ви "поставя" в определено състояние на изострено възприемане, за да "визуализирате" ситуацията, срещу която ще отработвате дадената техника.

Елемент Земя: Естествена позиция

Елемент Вода: Защитна позиция

Елемент Огън: Агресивна позиция

Елемент Вятър: Пресрещаща позиция

• Земя: Естествената позиция изисква спокойно и непринудено поведение, такова което може да изненада нападателя и да провали намеренията му да ни нарани или да си помисли, че сме се "предали" и да ни подмине.

• Вода: Зашитната позиция ни подсказва, че трябва да отстъпим встрани и да избегнем първия удар на противника, канализирайки потока му в дълбините на собственото му поражение. Имаме достатъчно време да забележим действията му и да решим какво да правим. Можем да избягаме и се скрием, ако не сме сигурни в уменията си или не искаме да се замесваме в неприятности. Можем и да приемем играта на противника, да го изненадаме и да го откажем с болезнените удари върху ръцете, краката и тялото му. Като "тиха вода, ненапита".

• Огън: Агресивната позиция влиза в действие, когато можем и сме сигурни, че можем да спрем агресията със собствени сили. Това е добре контролирана агресия, а не сееща хаос и разруха навсякъде...

• Вятър: Пресрещащата позиция има атрибути, сходни с естествената позиция, но намеренията ни тук са различни - разперваме ръце, за да избутаме зад себе си близкия ни човек, прикривайки го със собственото си тяло. Нямаме време за размисли, а трябва да спрем нападателя преди да ни е достигнал. За него сме открити и уязвими, но дали наистина е така? Вятърът в един момент е лек, ефирен и неуловим, но само за миг може да прерастне в страховит ураган, помитащ всичко по пътя си... Като в затишие пред буря. И нападателят ни трябва да го усеща точно така.

За незнаещите това ще изглежда като статична позиция с вдигнати ръце. За нас е Защитна позиция на тигъра (елемент Вода), включваща комбинация от горен блок с лявата ръка и подготовка за контра-атака с дясната. Няма как да се осъществят от място и без движение... Кое е за предпочитане - статичната и застинала поза или действието?

Пример: Връщам се у дома след тренировка. Завивам зад ъгъла и забелязвам, че уличката е неосветена. На отсрещната страна  се размърдват три фигури с качулки, които бавно започват да се придвижват в моя посока. Личи си, че са млади, надъхани и ... зелени. Единият започва да ръси цветисти бисери по мой адрес, ръкомахайки с ръце във въздуха, втория размахва къса верига, а третия - нервно превърта в ръката си нож. 

Не мога да ги подмина, а и не искам да бягам, мога да се справя! Пускам рязко сака до себе си и влизам с десен потъващ удар в мехура на първия отляво, последван от ляв издигащ лакът в брадата му. Прикривам се с тялото му срещу атаката на втория (там, където бях застанал преди малко) - с верига отгоре, която строшава лявата ръка на първия (аз съм защитен зад неговото тяло). 

"Кръв, пот, чесън и барут!" 

Вторият замахва отново, но този път откривайки се навън с хоризонтален удар отляво-надясно. Изблъсквам тялото на първия върху му и, бъркайки в ямката на врата му с дясната ръка, избутвам дясната му ръка (тази, с веригата) с моята лява, нанасяйки му няколко мощни удара в гърдите, корема, предмишниците и бицепсите (на двете ръце)... Веригата пада до тялото на първия, а ръцете на втория увисват. И този няма как да ме нарани (освен ако не започне да рита, но болката е достатъчно сериозна, за да му позволи да мисли за подобен вариант)... За да съм сигурен, че няма да ме изненада, го подсичам с крак и той пада, виейки от болка. 

Третият се върти около нас и се опитва да ме намушка, но все не му се отдава - нали не съм се спрял на едно място... Сега сме един срещу друг и няма никой между нас, за да му се пречка. Посяга, но неуспешно, а аз го ритам тънко с пета в пищяла... Мушка отново и отново. Толкова е близо, а все не успява... Замахва, аз избягвам и удрям ръката му (ножът изхвърчава) с юмрук и влизам. Прихващам го, ритам го с пета в глезена и изкълчвам китката му с усукващо хвърляне,  със завъртане и приклякане. Коляното ми "пада" върху ключицата му, а той, бързо и с въздишка, се отказва от по нататъшни действия, заплашващи моята лична сфера на защита.

Има няма 25 секунди... Навеждам се, счупвам ножа и заедно с веригата ги хвърлям в близката кофа за боклук, вземам си сака и потеглям към къщи. Ни лук ял, ни лук мирисал. Ще ги боли, но (надявам се), ще им е за урок да не се занимават повече с глупости...

Можете ли да си го представите? 

Опитайте се да откриете кой е основният елемент зад действията ми? Сега се опитайте да си представите всяко мое действие на стоп-кадър. Щях ли да оцелея в подобна ситуация, където трябваше да спирам след всяка атака и да започвам отново?

"Всичко тече, всичко се променя!"

Очаквам коментарите ви.

Наздраве и до следващия път, когато ще поговорим за позициите и дистанцията в боя!

Тангра!